Когато бях малка, родителите ми нямаха възможност да ме водят на море всяко лято. Въпреки това обожавам морето. Копнея за жарките летни дни край брега му. Обичам да вървя по горещия пясък, морксият бриз да разпилява косите ми, слънцето да ме закача огнено…
(Photo credit: Sean Oulashin on Unsplash)
И ето днес ти споделям първото ми стихотворение „Магията на морето„, което написах още през 2007 г. То е симбиоза между любовта ми към морето, някогашното ми усещане за самота и надеждата за бъдещето на едно младо момиче.
Приятно четене!
Магията на морето
Вървя по голия паваж –
все така замислена и замечтана,
а отстрани се шири пустият плаж.
Пътеката от луната е огряна.
Чувам шума на пенливото море.
Безспирно разбиват се вълните –
долавят ритъма на моето сърце,
сякаш погубват и него в дълбините.
Стъпвам на студения пясък
и към гръмкото море отивам.
Възхищавам се на лунния отблясък –
душата си с вълнение разкривам.
Морският бриз ме гали приятно,
косите ми пак разпилява.
Магия се крие в морето необятно –
звездица над мен засиява!
Поглеждам в небето красиво.
Една мечта отново ме изпълва.
Луната се усмихва срамежливо,
празнината в мен неусетно запълва!
Дарина Янкова
(Архив 2007)
„Магията на морето“ е моето първо стихотворение. Затова публикувам първо него в моя блог. Ако знаеш само колко силно мечтаех един ден да имам собствен сайт и блог! Толкова съм щастлива, че настъпи момента да осъщестя тази моя мечта.
Надявам се, че съм те докоснала с първото ми стихотворение „Магията на морето“.